апостро̀ф
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. апостро̀фи, (два) апостро̀фа, м.
1. Спец. В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.
1. Спец. В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.
Грешни изписвания (3)
- апустроф
- ъпостроф
- ъпустроф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | апос-т-роф | |
|---|---|---|
| непълен член | апос-т-ро-фа | |
| пълен член | апос-т-ро-фът | |
| мн.ч. | апос-т-ро-фи | |
| членувано | апос-т-ро-фи-те | |
| бройна форма | апос-т-ро-фа | |
| звателна форма | — | |