апостолче

Речник на българския език

апостолче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апос-тол-че
членувано апос-тол-че-то
мн.ч. апос-тол-че-та
членувано апос-тол-че-та-та