апостилче

Речник на българския език

апостилче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апос-тил-че
членувано апос-тил-че-то
мн.ч. апос-тил-че-та
членувано апос-тил-че-та-та