аполонче

Речник на българския език

аполонче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апо-лон-че
членувано апо-лон-че-то
мн.ч. апо-лон-че-та
членувано апо-лон-че-та-та