апликатура

Речник на българския език

апликату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • аплекатура
  • аплекатуръ
  • аплекътура
  • аплекътуръ
  • апликатуръ
  • апликътура
  • апликътуръ
  • ъплекатура
  • ъплекатуръ
  • ъплекътура
  • ъплекътуръ
  • ъпликатура
  • ъпликатуръ
  • ъпликътура
  • ъпликътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-ли-ка-ту-ра
членувано ап-ли-ка-ту-ра-та
мн.ч. ап-ли-ка-ту-ри
членувано ап-ли-ка-ту-ри-те
звателна форма