апертура

Речник на българския език

апертура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Отвор, отвърстие.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апер-ту-ра
членувано апер-ту-ра-та
мн.ч. апер-ту-ри
членувано апер-ту-ри-те
звателна форма