апендицит

Речник на българския език

апендицѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м. , само ед.
мед. Възпаление на апендикса.

Заб. Правилно изписване е и апендисит.

Грешни изписвания (7)

  • апендецит
  • апиндецит
  • апиндицит
  • ъпендецит
  • ъпендицит
  • ъпиндецит
  • ъпиндицит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апен-ди-цит
непълен член апен-ди-ци-та
пълен член апен-ди-ци-тът
мн.ч. апен-ди-ци-ти
членувано апен-ди-ци-ти-те
бройна форма апен-ди-ци-та
звателна форма