апендикс

Речник на българския език

апѐндикс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. апѐндикси, (два) апѐндикса, м. Спец. Малък израстък на сляпото черво.

Грешни изписвания (3)

  • апендекс
  • ъпендекс
  • ъпендикс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апен-дикс
непълен член апен-дик-са
пълен член апен-дик-сът
мн.ч. апен-дик-си
членувано апен-дик-си-те
бройна форма апен-дик-са
звателна форма