апартамент

Речник на българския език

апартамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. апартамѐнти, (два) апартамѐнта, м. Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещения. Тристаен апартамент.

Грешни изписвания (8)

  • апартъмент
  • апъртамент
  • апъртъмент
  • ъпартамент
  • ъпартъмент
  • ъпъртамент
  • ъпъртъмент
  • апартамен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апар-та-мент
непълен член апар-та-мен-та
пълен член апар-та-мен-тът
мн.ч. апар-та-мен-ти
членувано апар-та-мен-ти-те
бройна форма апар-та-мен-та
звателна форма