анфас

Речник на българския език

анфа̀с — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

нареч. С лице към наблюдателя.

Грешни изписвания (1)

  • ънфас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-фас
непълен член ан-фа-са
пълен член ан-фа-сът
мн.ч. ан-фа-си
членувано ан-фа-си-те
бройна форма ан-фа-са
звателна форма —

Връзки