антураж

Речник на българския език

антура̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.

Грешни изписвания (4)

  • антораш
  • антураш
  • ънтораш
  • ънтураш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ту-раж
непълен член ан-ту-ра-жа
пълен член ан-ту-ра-жът
мн.ч. ан-ту-ра-жи
членувано ан-ту-ра-жи-те
бройна форма ан-ту-ра-жа
звателна форма