антрепозит

Речник на българския език

антрепозит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ре-по-зит
непълен член ан-т-ре-по-зи-та
пълен член ан-т-ре-по-зи-тът
мн.ч. ан-т-ре-по-зи-ти
членувано ан-т-ре-по-зи-ти-те
бройна форма ан-т-ре-по-зи-та
звателна форма