антракс

Речник на българския език

антра̀кс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Инфекциозно заболяване, което у човека се проявява с хеморагично-некротични кожни лезии, предимно по ръцете. Рядко процесът може да се локализира в червата, белия дроб или да се развие сепсис. Източник на заразата са домашни и диви животни, които боледуват често от антракс.

Грешни изписвания (1)

  • ънтракс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ракс
непълен член ан-т-рак-са
пълен член ан-т-рак-сът
мн.ч. ан-т-рак-си
членувано ан-т-рак-си-те
бройна форма ан-т-рак-са
звателна форма