антицикло̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. антицикло̀ни, (два) антицикло̀на, м. Спец. Област на устойчиво високо атмосферно налягане, която се отличава с тихо и безоблачно време.
Грешни изписвания (7)
- антецеклон
- антециклон
- антицеклон
- ънтецеклон
- ънтециклон
- ънтицеклон
- ънтициклон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ан-ти-цик-лон | |
|---|---|---|
| непълен член | ан-ти-цик-ло-на | |
| пълен член | ан-ти-цик-ло-нът | |
| мн.ч. | ан-ти-цик-ло-ни | |
| членувано | ан-ти-цик-ло-ни-те | |
| бройна форма | ан-ти-цик-ло-на | |
| звателна форма | — | |