антидо̀т — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
мед. Средство, което се свързва и неутрализира дадена отрова или чрез различни механизми й пречи да прояви действието си върху организма. Различават се физични антидоти (медицински въглен, каолин), химични антидоти (яйчен и млечен белтък), антидоти, действащи чрез биохимични метаболитни процеси и др.
Грешни изписвания (3)
- антедот
- ънтедот
- ънтидот
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ан-ти-дот | |
---|---|---|
непълен член | ан-ти-до-та | |
пълен член | ан-ти-до-тът | |
мн.ч. | ан-ти-до-ти | |
членувано | ан-ти-до-ти-те | |
бройна форма | ан-ти-до-та | |
звателна форма | — |