антидот

Речник на българския език

антидо̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Средство, което се свързва и неутрализира дадена отрова или чрез различни механизми й пречи да прояви действието си върху организма. Различават се физични антидоти (медицински въглен, каолин), химични антидоти (яйчен и млечен белтък), антидоти, действащи чрез биохимични метаболитни процеси и др.

Грешни изписвания (3)

  • антедот
  • ънтедот
  • ънтидот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-дот
непълен член ан-ти-до-та
пълен член ан-ти-до-тът
мн.ч. ан-ти-до-ти
членувано ан-ти-до-ти-те
бройна форма ан-ти-до-та
звателна форма