анод

Речник на българския език

ано̀д — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ано̀ди, (два) ано̀да, м. Спец. Във физиката — положителният електрод.

Грешни изписвания (2)

  • анот
  • ънот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анод
непълен член ано-да
пълен член ано-дът
мн.ч. ано-ди
членувано ано-ди-те
бройна форма ано-да
звателна форма —

Връзки