анкър

Речник на българския език

а̀нкър — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. а̀нкъри, (два) а̀нкъра, м. Анкер.

Грешни изписвания (1)

  • анкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-кър
непълен член ан-къ-ра
пълен член ан-къ-рът
мн.ч. ан-къ-ри
членувано ан-къ-ри-те
бройна форма ан-къ-ра
звателна форма —

Връзки