анилин

Речник на българския език

анилѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Химическо органично съединение — безцветна отровна течност, която се използва за приготвяне на багрила, лекарства и др.
прил. анилѝнов, анилѝнова, анилѝново, мн. анилѝнови. Анилинови бои.

Грешни изписвания (3)

  • анелин
  • ънелин
  • ънилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ани-лин
непълен член ани-ли-на
пълен член ани-ли-нът
мн.ч. ани-ли-ни
членувано ани-ли-ни-те
бройна форма ани-ли-на
звателна форма