анемия

Речник на българския език

анѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Болестно състояние, което се характеризира с намален брой на червените кръвни клетки; малокръвие.

Грешни изписвания (11)

  • анемеа
  • анемеъ
  • анемея
  • анемиа
  • анемиъ
  • ънемеа
  • ънемеъ
  • ънемея
  • ънемиа
  • ънемиъ
  • ънемия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ане-мия
членувано ане-ми-я-та
мн.ч. ане-мии
членувано ане-ми-и-те
звателна форма