анафора

Речник на българския език

ана̀фора съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ана̀фори, ж. Спец. В литературата — стилна фигура, която се изразява в последователното повторение на думи и изрази в началото на съседни стихове или изречения.

Грешни изписвания (7)

  • анафоръ
  • анафура
  • анафуръ
  • ънафора
  • ънафоръ
  • ънафура
  • ънафуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-фо-ра
членувано ана-фо-ра-та
мн.ч. ана-фо-ри
членувано ана-фо-ри-те
звателна форма