анасон

Речник на българския език

анасо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Тревисто растение, чиито силно миришещи семена се използват в медицината или за подправка на ястия, ракия и др.
прил. анасо̀нов, анасо̀нова, анасо̀ново, мн. анасо̀нови. Анасонова есенция.

Грешни изписвания (3)

  • анъсон
  • ънасон
  • ънъсон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-сон
непълен член ана-со-на
пълен член ана-со-нът
мн.ч. ана-со-ни
членувано ана-со-ни-те
бройна форма ана-со-на
звателна форма —

Връзки