анапест

Речник на българския език

анапѐст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. анапѐсти, (два) анапѐста, м. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение на последната сричка.

Грешни изписвания (3)

  • анъпест
  • ънапест
  • ънъпест

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-пест
непълен член ана-пес-та
пълен член ана-пес-тът
мн.ч. ана-пес-ти
членувано ана-пес-ти-те
бройна форма ана-пес-та
звателна форма