аналекта

Речник на българския език

аналѐкта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • аналектъ
  • анълекта
  • анълектъ
  • ъналекта
  • ъналектъ
  • ънълекта
  • ънълектъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-лек-та
членувано ана-лек-та-та
мн.ч. ана-лек-ти
членувано ана-лек-ти-те
звателна форма