аналгин

Речник на българския език

аналгѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аналгѝни, (два) аналгѝна, м.
1. Само ед. Болкоуспокояващо лекарство. Течен аналгин.
2. Таблетка от същото лекарство.

Грешни изписвания (3)

  • анългин
  • ъналгин
  • ънългин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анал-гин
непълен член анал-ги-на
пълен член анал-ги-нът
мн.ч. анал-ги-ни
членувано анал-ги-ни-те
бройна форма анал-ги-на
звателна форма