анабиоза

Речник на българския език

анабио̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Състояние на организма, при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия.

Грешни изписвания (15)

  • анабеоза
  • анабеозъ
  • анабиозъ
  • анъбеоза
  • анъбеозъ
  • анъбиоза
  • анъбиозъ
  • ънабеоза
  • ънабеозъ
  • ънабиоза
  • ънабиозъ
  • ънъбеоза
  • ънъбеозъ
  • ънъбиоза
  • ънъбиозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-би-о-за
членувано ана-би-о-за-та
мн.ч. ана-би-о-зи
членувано ана-би-о-зи-те
звателна форма