амортисьор

Речник на българския език

амортисьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. амортисьо̀ри, (два) амортисьо̀ра, м. Спец. Амортизатор.

Грешни изписвания (8)

  • амортесьор
  • амуртесьор
  • амуртисьор
  • ъмортесьор
  • ъмортисьор
  • ъмуртесьор
  • ъмуртисьор
  • амортесиор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. амор-ти-сьор
непълен член амор-ти-сьо-ра
пълен член амор-ти-сьо-рът
мн.ч. амор-ти-сьо-ри
членувано амор-ти-сьо-ри-те
бройна форма амор-ти-сьо-ра
звателна форма