алтън

Речник на българския език

1. алтъ̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ълтън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-тън
непълен член ал-тъ-на
пълен член ал-тъ-нът
мн.ч. ал-тъ-ни
членувано ал-тъ-ни-те
бройна форма ал-тъ-на
звателна форма —

2. алтъ̀н — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

1. същ., мн. алтъ̀ни, (два) алтъ̀на, м. ист. Стара златна турска монета; жълтица.
2. Прил. неизм. Остар. Златен. Алтън гердан.

Грешни изписвания (1)

  • ълтън

Връзки