алтернатор

Речник на българския език

алтернатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-тер-на-тор
непълен член ал-тер-на-то-ра
пълен член ал-тер-на-то-рът
мн.ч. ал-тер-на-то-ри
членувано ал-тер-на-то-ри-те
бройна форма ал-тер-на-то-ра
звателна форма