алкохол

Речник на българския език

алкохо̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В химията — спирт.
2. Спиртно питие.
прил. алкохо̀лен, алкохо̀лна, алкохо̀лно, мн. алкохо̀лни. Алкохолно опиянение. Алкохолни па̀ри.

Грешни изписвания (3)

  • алкухол
  • ълкохол
  • ълкухол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-ко-хол
непълен член ал-ко-хо-ла
пълен член ал-ко-хо-лът
мн.ч. ал-ко-хо-ли
членувано ал-ко-хо-ли-те
бройна форма ал-ко-хо-ла
звателна форма