алигатор

Речник на българския език

алига̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. алига̀тори, (два) алига̀тора, м. Американски или източноазиатски крокодил; кайман.

Грешни изписвания (7)

  • алегатор
  • алегатур
  • алигатур
  • ълегатор
  • ълегатур
  • ълигатор
  • ълигатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. али-га-тор
непълен член али-га-то-ра
пълен член али-га-то-рът
мн.ч. али-га-то-ри
членувано али-га-то-ри-те
бройна форма али-га-то-ра
звателна форма