алгебра

Речник на българския език

а̀лгебра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение.
прил. алгебрѝчен, алгебрѝчна, алгебрѝчно, мн. алгебрѝчни. Алгебричен израз.
прил. алгебрѝчески, алгебрѝческа, алгебрѝческо, мн. алгебрѝчески.

Грешни изписвания (3)

  • алгебръ
  • алгибра
  • алгибръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-геб-ра
членувано ал-геб-ра-та
мн.ч. ал-геб-ри
членувано ал-геб-ри-те
звателна форма