активатор

Речник на българския език

актива̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. актива̀тори, (два) актива̀тора, м. Спец. В химията — вещество или тяло, които предизвикват ускоряване на химически реакции.

Грешни изписвания (7)

  • актеватор
  • актеватур
  • активатур
  • ъктеватор
  • ъктеватур
  • ъктиватор
  • ъктиватур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ак-ти-ва-тор
непълен член ак-ти-ва-то-ра
пълен член ак-ти-ва-то-рът
мн.ч. ак-ти-ва-то-ри
членувано ак-ти-ва-то-ри-те
бройна форма ак-ти-ва-то-ра
звателна форма