акредитиране

Речник на българския език

акредитѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • акредетиране
  • акредетиръне
  • акредитиръне
  • акридетиране
  • акридетиръне
  • акридитиране
  • акридитиръне
  • ъкредетиране
  • ъкредетиръне
  • ъкредитиране
  • ъкредитиръне
  • ъкридетиране
  • ъкридетиръне
  • ъкридитиране
  • ъкридитиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ак-ре-ди-ти-ра-не
членувано ак-ре-ди-ти-ра-не-то
мн.ч. ак-ре-ди-ти-ра-ния
членувано ак-ре-ди-ти-ра-ни-я-та