акорден

Речник на българския език

ако̀рден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • акордин
  • ъкорден
  • ъкордин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. акор-ден
непълен член акор-д-ния
пълен член акор-д-ни-ят
ж. р. акор-д-на
членувано акор-д-на-та
ср. р. акор-д-но
членувано акор-д-но-то
мн. ч. акор-д-ни
членувано акор-д-ни-те