акламиране

Речник на българския език

акламиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ак-ла-ми-ра-не
членувано ак-ла-ми-ра-не-то
мн.ч. ак-ла-ми-ра-ния
членувано ак-ла-ми-ра-ни-я-та