а̀збучен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
а̀збучна, а̀збучно, мн. а̀збучни, прил.
1. Който се отнася до азбука. Азбучен ред.
2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост. Азбучна истина. Азбучно правило.
1. Който се отнася до азбука. Азбучен ред.
2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост. Азбучна истина. Азбучно правило.
Грешни изписвания (3)
- азбочен
- азбочин
- азбучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | аз-бу-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | аз-буч-ния | ||
| пълен член | аз-буч-ни-ят | ||
| ж. р. | аз-буч-на | ||
| членувано | аз-буч-на-та | ||
| ср. р. | аз-буч-но | ||
| членувано | аз-буч-но-то | ||
| мн. ч. | аз-буч-ни | ||
| членувано | аз-буч-ни-те | ||