ажурен

Речник на българския език

ажу̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ажу̀р

Грешни изписвания (3)

  • ажурин
  • ъжурен
  • ъжурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ажу-рен
непълен член ажур-ния
пълен член ажур-ни-ят
ж. р. ажур-на
членувано ажур-на-та
ср. р. ажур-но
членувано ажур-но-то
мн. ч. ажур-ни
членувано ажур-ни-те