агнец

Речник на българския език

агнѐц съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Агне, което се принася като жертва.
2. Прен. Изкупителна жертва.
3. Спец. В църквата — кръстово изображение върху нафора.

Грешни изписвания (1)

  • ъгнец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аг-нец
непълен член аг-не-ца
пълен член аг-не-цът
мн.ч. аг-не-ци
членувано аг-не-ци-те
бройна форма аг-не-ца
звателна форма