агент-провокаторче

Речник на българския език

агѐнт-провокаторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • агент-провокатурче
  • агент-провокъторче
  • агент-провокътурче
  • агент-провукаторче
  • агент-провукатурче
  • агент-провукъторче
  • агент-провукътурче
  • агент-прувокаторче
  • агент-прувокатурче
  • агент-прувокъторче
  • агент-прувокътурче
  • агент-прувукаторче
  • агент-прувукатурче
  • агент-прувукъторче
  • агент-прувукътурче
  • ъгент-провокаторче
  • ъгент-провокатурче
  • ъгент-провокъторче
  • ъгент-провокътурче
  • ъгент-провукаторче
  • ъгент-провукатурче
  • ъгент-провукъторче
  • ъгент-провукътурче
  • ъгент-прувокаторче
  • ъгент-прувокатурче
  • ъгент-прувокъторче
  • ъгент-прувокътурче
  • ъгент-прувукаторче
  • ъгент-прувукатурче
  • ъгент-прувукъторче
  • ъгент-прувукътурче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аген-т-п-ро-во-ка-тор-че
членувано аген-т-п-ро-во-ка-тор-че-то
мн.ч. аген-т-п-ро-во-ка-тор-че-та
членувано аген-т-п-ро-во-ка-тор-че-та-та