автоцензура

Речник на българския език

автоцензура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтоцензура

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-цен-зу-ра
членувано ав-то-цен-зу-ра-та
мн.ч. ав-то-цен-зу-ри
членувано ав-то-цен-зу-ри-те
звателна форма