авторитетче

Речник на българския език

авторитетче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афторитетче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ри-тет-че
членувано ав-то-ри-тет-че-то
мн.ч. ав-то-ри-тет-че-та
членувано ав-то-ри-тет-че-та-та