авторитарен

Речник на българския език

авторита̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

авторита̀рна, авторита̀рно, мн. авторита̀рни, прил. Който се основава на безпрекословното подчинение. Авторитарно управление. Авторитарни методи.
същ. авторита̀рност, авторитарността̀, ж.

Грешни изписвания (31)

  • авторетарен
  • авторетарин
  • авторитарин
  • автуретарен
  • автуретарин
  • автуритарен
  • автуритарин
  • афторетарен
  • афторетарин
  • афторитарен
  • афторитарин
  • афтуретарен
  • афтуретарин
  • афтуритарен
  • афтуритарин
  • ъвторетарен
  • ъвторетарин
  • ъвторитарен
  • ъвторитарин
  • ъвтуретарен
  • ъвтуретарин
  • ъвтуритарен
  • ъвтуритарин
  • ъфторетарен
  • ъфторетарин
  • ъфторитарен
  • ъфторитарин
  • ъфтуретарен
  • ъфтуретарин
  • ъфтуритарен
  • ъфтуритарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ав-то-ри-та-рен
непълен член ав-то-ри-тар-ния
пълен член ав-то-ри-тар-ни-ят
ж. р. ав-то-ри-тар-на
членувано ав-то-ри-тар-на-та
ср. р. ав-то-ри-тар-но
членувано ав-то-ри-тар-но-то
мн. ч. ав-то-ри-тар-ни
членувано ав-то-ри-тар-ни-те