автореферат

Речник на българския език

авторефера̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. авторефера̀ти, (два) авторефера̀та, м. Спец. Кратко изложение по научно изследване, подготвено от самия автор. Автореферат на дисертация.

Грешни изписвания (31)

  • авторефират
  • авториферат
  • авторифират
  • автуреферат
  • автурефират
  • автуриферат
  • автурифират
  • афтореферат
  • афторефират
  • афториферат
  • афторифират
  • афтуреферат
  • афтурефират
  • афтуриферат
  • афтурифират
  • ъвтореферат
  • ъвторефират
  • ъвториферат
  • ъвторифират
  • ъвтуреферат
  • ъвтурефират
  • ъвтуриферат
  • ъвтурифират
  • ъфтореферат
  • ъфторефират
  • ъфториферат
  • ъфторифират
  • ъфтуреферат
  • ъфтурефират
  • ъфтуриферат
  • ъфтурифират

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ре-фе-рат
непълен член ав-то-ре-фе-ра-та
пълен член ав-то-ре-фе-ра-тът
мн.ч. ав-то-ре-фе-ра-ти
членувано ав-то-ре-фе-ра-ти-те
бройна форма ав-то-ре-фе-ра-та
звателна форма