автореклама

Речник на българския език

а̀вторекла̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • авторекламъ
  • авториклама
  • авторикламъ
  • автуреклама
  • автурекламъ
  • автуриклама
  • автурикламъ
  • афтореклама
  • афторекламъ
  • афториклама
  • афторикламъ
  • афтуреклама
  • афтурекламъ
  • афтуриклама
  • афтурикламъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-рек-ла-ма
членувано ав-то-рек-ла-ма-та
мн.ч. ав-то-рек-ла-ми
членувано ав-то-рек-ла-ми-те
звателна форма