автопатрулче

Речник на българския език

автопатрулче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтопатрулче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-пат-рул-че
членувано ав-то-пат-рул-че-то
мн.ч. ав-то-пат-рул-че-та
членувано ав-то-пат-рул-че-та-та