автоклав

Речник на българския език

автокла̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • автуклав
  • афтоклав
  • афтуклав
  • ъвтоклав
  • ъвтуклав
  • ъфтоклав
  • ъфтуклав
  • автоклаф
  • автуклаф
  • афтоклаф
  • афтуклаф
  • ъвтоклаф
  • ъвтуклаф
  • ъфтоклаф
  • ъфтуклаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-ток-лав
непълен член ав-ток-ла-ва
пълен член ав-ток-ла-вът
мн.ч. ав-ток-ла-ви
членувано ав-ток-ла-ви-те
бройна форма ав-ток-ла-ва
звателна форма