автокефа̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
автокефа̀лна, автокефа̀лно, мн. автокефа̀лни, прил. Спец. Който е с независима църковна власт.
Грешни изписвания (31)
- автокефалин
- автокифален
- автокифалин
- автукефален
- автукефалин
- автукифален
- автукифалин
- афтокефален
- афтокефалин
- афтокифален
- афтокифалин
- афтукефален
- афтукефалин
- афтукифален
- афтукифалин
- ъвтокефален
- ъвтокефалин
- ъвтокифален
- ъвтокифалин
- ъвтукефален
- ъвтукефалин
- ъвтукифален
- ъвтукифалин
- ъфтокефален
- ъфтокефалин
- ъфтокифален
- ъфтокифалин
- ъфтукефален
- ъфтукефалин
- ъфтукифален
- ъфтукифалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ав-то-ке-фа-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ав-то-ке-фал-ния | ||
| пълен член | ав-то-ке-фал-ни-ят | ||
| ж. р. | ав-то-ке-фал-на | ||
| членувано | ав-то-ке-фал-на-та | ||
| ср. р. | ав-то-ке-фал-но | ||
| членувано | ав-то-ке-фал-но-то | ||
| мн. ч. | ав-то-ке-фал-ни | ||
| членувано | ав-то-ке-фал-ни-те | ||