автогенеза

Речник на българския език

автогенѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Самозараждане.

Грешни изписвания (31)

  • автогенезъ
  • автогинеза
  • автогинезъ
  • автугенеза
  • автугенезъ
  • автугинеза
  • автугинезъ
  • афтогенеза
  • афтогенезъ
  • афтогинеза
  • афтогинезъ
  • афтугенеза
  • афтугенезъ
  • афтугинеза
  • афтугинезъ
  • ъвтогенеза
  • ъвтогенезъ
  • ъвтогинеза
  • ъвтогинезъ
  • ъвтугенеза
  • ъвтугенезъ
  • ъвтугинеза
  • ъвтугинезъ
  • ъфтогенеза
  • ъфтогенезъ
  • ъфтогинеза
  • ъфтогинезъ
  • ъфтугенеза
  • ъфтугенезъ
  • ъфтугинеза
  • ъфтугинезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ге-не-за
членувано ав-то-ге-не-за-та
мн.ч. ав-то-ге-не-зи
членувано ав-то-ге-не-зи-те
звателна форма