аверче

Речник на българския език

аверче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. авер-че
членувано авер-че-то
мн.ч. авер-че-та
членувано авер-че-та-та