абрихт

Речник на българския език

а̀брихт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • абрехт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-рихт
непълен член аб-рих-та
пълен член аб-рих-тът
мн.ч. аб-рих-ти
членувано аб-рих-ти-те
бройна форма аб-рих-та
звателна форма